Sonntag, 31. Dezember 2017

За предновогодишно настроение още една моя коледна история

Тоягата на дядо Коледа
Весо Портарски

Берлин е либерален град. 

”Живей и остави другите да живеят”, беше казал преди много години Великият Фридрих и това се беше превърнало в девиз на града. Това може да се види в много аспекти на живота в Берлин. Един от тях беше свободното изживяване на сексуалността. През младежките ми години в България не бях свикнал да виждам мъже, които си държат ръцете или се пипат на обществени места по задните части. Да не говорим за целувки или бракосъчетания. В Берлин това беше съвършено нормално. Често се питах, дали броят на хомосексуалните мъже в града не надхвърля тоя на хетеросексуалните. Кметът на Берлин можеше да си позволи да заяви публично:

”Аз съм гей и това е окей”

В България едно такова изказване на високопоставен политик би коствало вероятно поста му.
Когато получих тази предколедна поръчка, не предполагах,че ще се докосна до този свят. И този телефонен разговор премина като другите. Майката ми каза името на детето. Сподели ми, че най-добрият му приятел в детските ясли се казва Ханс и че хамстерът му се казва Хелмут. Синчето трябвало навреме да си ляга и да се научи да си чисти зъбките сам. Аз слушах и  си записвах всичко старателно в Златната книга, от която четях при семействата.
Беше деня преди Коледа и трябваше да съм при семейството в 19 часа. Някои семейства си поръчваха дядо Коледа на 23 декември, за да могат сами да определят, кога да се раздават подаръците. Жилището, където трябваше да отида, беше далече от там, където живеех и трябваше да взема метрото.Заради това попитах майката на детето, дали ще е удобно да се преоблека в стълбището.

”Без никакъв проблем!”, отговори милият женски глас.
”Имаме много учтиви съседи. В тяхното жилище спокойно ще можете да се преоблечете. Аз ще се погрижа те да бъдат информирани и повярвайте ми, двамата много ще се зарадват да бъдат навестени от дядо Коледа!”
Берлин беше студен и тъмен. Улиците му бяха безлюдни. Аз бях пъхнал дядомразовския си костюм заедно с брадата, перуката и Златната книга в чувала за подаръците. 20 минути преди уговорения час бях вече в сградата. Това беше една пететажна реновирана постройка с високи тавани. Звъннах при съседите. Мъж към края на 50-те, който приличаше на учтив, може би малко прекалено учтив котарак ми отвори вратата. Носеше жълт халат и изглеждаше така отпуснат сякаш току що е имал дълъг престой във ваната.

”Ах, колко дълго Ви очакваме, скъпи Дядо Коледа!”, поздрави ме той и ме покани да вляза.
”Благодаря! ”, отговорих делово, като изобщо не ми беше ясно, защо ме е чакал.
Поръчката идваше от семейството отсреща.
”Заповядайте! Влезте! Влезте спокойно! Съблечете дебелото си зимно палто! Моля Ви, нека да Ви помогна! Чудесно изглеждате! Висок и мускулест! Така съм си представял истинския Дядо Коледа! ”
”Благодаря! Благодаря!”,отвърнах. Знаех, че на комплименти се отговаря така. Същевременно ми се стори малко странно, как този възрастен мъж с мазен поглед и лека усмивка на лицето ме засипваше с тях. Огледах се в жилището и първото, което видях беше полюлей във формата на мъжки полов орган. Беше около 60см и си висеше спокойно в средата на хола. Състоеше се от три лампи. Две символизираха яйцата, а  третата бе члена Внезапно почувствах присъствието на голяма ръка на рамото ми. Докато беше на рамото, а не на задника ми бях готов да я приема. Обърнах се бързо.

”Ще позволите ли да Ви представя моя приятел? Това е Лоренцо!”
Лоренцо беше със сигурност 20 години по-млад. Приличаше на древногръцка статуя. Беше висок около 185см и изглеждаше така сякаш прекарваше повечето време във фитнес студио. Имаше изрядно подържана брада и носеше разкопчана бяла риза, която излагаше на показ голяма част от гладко избръснатите му гърди. Уханието на парфюма му беше сладко и той беше поръсил доста от него. Почувствах нещо меко под краката ми. Погледнах надолу и видях, че бях стъпил на прекрасен килим. На него бяха изобразени действително антични фигури. Голи мъже, които се докосваха. Знаех за съществуването на фа̀лосен култ в гръцко-римската митология. Лоренцо може би беше грък. Съдейки по името и външността му по-скоро ми приличаше на италианец, ама това не ми влизаше в работата. Трябваше да концентрирам мислите си и да се подготвя за предстоящото ми представление при детето на съседите.

”Ще позволите ли да Ви предложим едно уиски, коняк или чаша шампанско?”, попита старият котарак с празничен глас.
”Благодаря, но аз бързо трябва да се преоблека, за да бъда навреме при детето на съседите Ви.”
”Има време, скъпи дядо Коледа! За всичко в тоя живот има подходящото време! Не всеки ден имаме честа дядо Коледа да ни бъде гост и това трябва да бъде отпразнувано както подобава”, каза дъртакът и отвори бутилката шампанско.
”Много мило от ваша страна, но аз наистина нямам никакво време. Детето на Вашата съседка ме очаква!”, повторих аз.
Старият сякаш не ме чу и наля три чаши от шампанското.
”Дълго време сме чакали такава коледна изненада”, каза той и ми подаде едната чаша.
Поех чашата и я поставих на масата без да съм отпил от нея.
„Какво ли още щях да изживея като дядо Коледа?“, се попитах скришом. Тази работа ми позволяваше да влизам в жилищата на напълно непознати хора и да стана за няколко минути част от техния живот. Това бяха реалности, с които иначе едва ли щях да се сблъсна. От една страна приемах това като обогатяване. От друга страна трябваше да внимавам до каква степен исках да стана част тези други животи. Много от семействата поръчваха дядо Коледа с надеждата да компенсират по този начин липсата на хармония в тях. Повечето деца получаваха прекалено много подаръци. Стресираните от професионалния си живот родители искаха по този начин да компенсират липсата на време и внимание за децата им. Имаше самотни майки, които ме канеха на чаша просеко след моето представление, а сега тази гей двойка ми предлагаха да пия с тях шампанско.

За да можеш да работиш като дядо Коледа, трябваше да изкараш преди това един трейнинг, който беше организиран oт агенцията за работа към университета ми. Едно от правилата беше да не се приемат алкохолни напитки при семействата, защото един пиян  дядо Коледа едва ли щеше да може да направи сериозно впечатление на децата.

”Мога ли да се преоблека при Вас? ”, повторих въпроса си.
”Разбира се, скъпи дядо Коледа спокойно можете да се преоблечете на чаша шампанско”, отговори старият и ми се усмихна.
”Ние с удоволствие ще Ви наблюдаваме, ако нямате нищо напротив”, добави той, седна заедно с Лоренцо на един голям диван и наля от шампанското.
”Господа, мене са ме поръчали Вашите съседи да бъда дядо Коледа, а не да правя при Вас стриптийз шоу ”, ми се искаше да обясня на двамата, но трябваше да остана спокоен и да оставя професионално впечатление. Пердетата в хола бяха в цветовете на дъгата. Двамата се чукнаха, размениха си по една кратка, но сочна целувка с леко пускане на език и ме загледаха с очакване.

Бях чул, че дядо Коледа представлява популярна фигура в хомосексуалния свят и че предоставя поле за еротични фантазии, но в тази професия до сега не бях срещал подобна ситуация. Ако продължавах да бъда учтив, нямаше да мога да отида на време при детето на съседите.
Дъртакът запали няколко свещи на масата и загаси осветлението.

”Няма да се преобличам пред Вас? ”, казах решително. Всяка друга учтивост от моя страна в този момент можеше да бъде интерпретирана погрешно. Двамата ме гледаха мълчаливо и не се помръдваха от местата им. Повиших тон:
”Ако не напуснете моментално помещението, ще отида да се преоблека на спокойствие на стълбището и ще разкажа всичко на съседката Ви! Говоря напълно сериозно!”
Трябваше да намеря ясни думи и с делата си да покажа, че наистина ги мисля. Направих няколко крачки в посока на вратата и това даде ефект.
”Останете! Останете спокойно тука, скъпи дядо Коледа! Ще бъде, както пожелаете!”, с въздишка изрече старият котарак и даде с глава знак на Лоренцо да напуснат хола.
”Това, което не разбирам, защо да не се позабавляваме малко. ”, добави той.
”В края на краищата е Коледа и не бива да забравяме, че става дума за празника на любовта”
Лоренцо излезна без да каже нито дума. Не бях сигурен, дали говореше немски. Това не беще важно. Важно беше, че двамата се изнесоха и аз можах да си навлека набързо дядомразовския костюм. Не си спомнях през професионалния си живот като дядо Коледа някога да съм се преобличал толкова бързо. Оправих брадата си криво ляво, нахлузих червената шапка така, че да закрива тъмните ми вежди и се отправих навън. Лоренцо и котаракът стояха прави в приглушената светлина на коридора и ме наблюдаваха мълчаливо. Котаракът още беше с жълтия си халат, а Лоренцо с бялата си разкопчана риза. Коридорът беше около три метра дълъг и не повече от метър широк. Трябваше да мина покрай двамата, за да мога да добера навън.
”Затварям очи и смело напред”, си казах и закрачих.
”Ако след представлението Ви при нашите съседи, бихте желали да изпием шампанското заедно, сте добре дошъл, скъпи дядо Коледа!? ”, чух дъртакът да казва.
”Спокойно можете да останете костюмиран. Голям кеф може да си направим заедно!”, прошепна той в ухото ми.
”Бъдете послушни, мили деца, за да може дядо Коледа и другата година да Ви навести!”, отговорих с висок, променен глас и с целия авторитет на дядо Коледа, на който бях способен и отворих вратата.
”Не обичам да бъда послушен!”, за пръв път се обади Лоренцо. Тембърът му беше дълбок  и имаше привкус на лепило.
”Иначе другата година дядо Коледа ще дойде с тоягата!”, опитах да се сбогувам с хумор.
”Бих желал да изпробвам тоягата на дядо Коледа!”, отвърна Лоренцо и  сграпчи страстно задника на котарака.
”Насладете се на празника на любовта, мили деца! Весела Коледа!”, казах с гласа на дядо Коледа и затворих със светкавична бързина вратата зад мен.
Поех дълбоко въздух. Едно нещо ми беше ясно: след представлението при детето на съседката щях да се изнеса със скоростта на светлината от тая къща. В края на краищата дори в град като Берлин  дядо Коледа трябваше да запази детсвеноста си.

Montag, 25. Dezember 2017

Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни




Желанието, което дядо Коледа не можа да изпълни

Вечерта протичаше добре. Това беше в реда на нещата. В края на краищата беше Святата Нощ. Пришпорвах от адрес на адрес моето старо черно колело. На тоя ден ми беше отредена една важна роля. Може би най- важната: тази на дядо Коледа. Бях облечен в дълго, червеното палто, носех бяла перука и брада и раздавах подаръци на децата.

В Златната си Книга имах записани 16 семейства. При всяко от тях можех да остана най-много 30 минути. 5 минути бяха отделени за пристигането ми. Влизах с песен на уста. Най-често „Jingle bells“. След това карах децата да ми покажат, къде е елхата и да ми дадат стол да седна. В следващите 15-20 минути имах възможността да усетя до каква степен при отделното семейство цареше хармония и се чувстваше любвeoбилна предколедна атмосфера. Много семейства си поръчваха дядо Коледа с надеждата, че той ще може да замести липсващата в тях хармония. Много дечица получаваха прекалено много на брой подаръци. Стресираните от професионални задължения родители искаха по този начин да компенсират липсата на време и на внимание към тях. И 5 минути ми оставаха накрая да си тръгна. Правих го, докато децата разопаковаха подаръците си.  Беше професия свързана със стрес, но също беше хубаво да носиш толкова радост на децата.

Дядо Коледа пристигаше, пееше и си отиваше.

Предвижвах се от място на място с колело и имах интересни преживявания не само при семействата, а и по пътя към тях. Бях препълнил джобовете си с шоколадови парички, опаковани в златисто фолио, от които раздавах на дечицата, които ме срещаха по улиците. Знаех, че мюсюлманските семейства не празнуват Коледа и децата от тези семейства си играеха навън. Появата на дядо Коледа за тях представляваше приятна изненада и често ми устройваха големи снежни битки . Обикновено се разминавах с няколко снежни топки в главата и с още повече по тялото и се налагаше да натисна по здраво педалите на колелото ми.
Точно прекосявах най-големия берлински парк „Tiergarten“. Дърветата му бяха покрити в красива бяла пелена. Исках да си поема глътка свеж въздух и да си отдъхна от една такава снежна битка в тишината на неговите алеи, когато чух, как някой с високоговорител да пее: „ХО ХО ХООО!!!“

Обърнах се и видях полицейска кола. Дори куките ме взимаха днес на майтап. С усилия се добрах до последния адрес. Да въртиш педалите по заледените берлински улици не беше шега работа. Последната поръчка беше близко до централната улица на Западната част на града „Kurfürstendamm“. Беше само едно дете. Беше момченце. Майка му беше около 40. Имаше дълги, черни, лъщящи коси и прилепнала по тялото тъмно лилава рокля, която подчертаваше пищните и форми. Деколтето и беше дълбоко и примамливо. Жилището беше обзаведено с вкус. Големи абстрактни картини красяха стените. В коридора имаше скулптура на породист, черен кон. Навсякъде блещукаха дълги, бели свещи, които придаваха на холната стая коледна атмосфера.

Раздадох подаръците на детето. То изпя една песен. След това оповестих желанията, които майка му ми беше споделила преди това по телефона. Момченцето трябваше да свикне да спи сам в стаята си. Също трябваше да се научи да прекарва нощите от време на време при татко си. Майката използваше авторитета на дядо Коледа, за да увеличи полето на своята лична свобода. Така правеха повечето семейства. Когато се сбогувахме на вратата, тя ми подаде куверт с хонорара, погледна ме за няколко секунди право в очите и попита:

„- Може би дядо Коледа би искал да остане за едно просеко?“

Огледах я. Роклята и беше дълга и тясна. Гърдите и бяха големи и подканващи. Сякаш беше пъхнала две малки дини под роклята си. Обмислих, дали мога да погледна на това като на подарък. Първо да ощастливя детето, после майка му.Тогава коледната ми мисия щеше да бъде изпълнена изцяло. След това си помислих, какво впечатление щеше да направя на момчето да види дядо Коледа да пие просеко с майка му и отказах учтиво.

„- С най голямо удоволствие , мило дете!“, отговорих с гласа на дядо Коледа. „но още много деца очакват дядо Коледа да им донесе подаръците и шейната също го чака отвън. Весела Коледа!“

Всъщност това беше последният ми адрес и бях много гладен. На масата имаше още много вкусни ястия и майката не изглеждаше никак зле. В края на краищата дядо Коледа беше мъж и като такъв се нуждаеше от две неща, за да бъде доволен: добра храна и добър секс. От секса току що се беше отказал, ама на една хубава гозба нямаше да се откаже. Такива мисли ме занимаваха, докато излизах от жилището и се преобличах на стълбището. Напъхах костюма заедно с брадата и перуката в празния чувал за подаръци и пристъпих навън. Зимата, тази кокалеста белокоса дама ме пое със снежния си дъх и вкопчи хладните си нотки в моето гладно тяло. Изпъшках и се огледах. Сякаш всички ресторанти в Берлин бяха затворени. Усмихнах се, когато съзрях един малък турски имбис, който работеше. Джобовете ми бяха натъпкани с банкноти. На тоя ден бях изкарал близо 400 евра. Можех спокойно да си позволя да се почерпя с една топла, вкусна гозба. Добре беше, че турците не празнуваха Коледа и дюнерджийниците им бяха отворени. Вътре беше празно като изключим присъствието на едно младо, чернокожо момиче. Имаше стройна спортна фигура. Дупето и приличаше на красив орех. Така можеше да изглежда само дупе на момиче от Африка. Беше се взряла в стената. Там бяха написани ястията и техните цени. Видях, че си броеше стотинките и явно обмисляше, дали можеше да си позволи да си вземе нещо.

„-Какво ще обичате?“,  попита турчина. Носеше бяла изгладена риза и беше засукал гордо мустак.
Тя първо замълча с неудобство. После реши да не яде нищо. Преди да се обърне и да тръгне да излиза, се намесих:
„-Днес е Коледа и аз съм дядо Коледа. Поканена си на вечеря. Поръчай си, каквото ти е на душа и аз ще се погрижа за сметката.“
Тя ме погледна със смесица от скептицизъм и приятна изненада. Имаше красиво лице с големи, черни очи. Със сигурност ме мислеше за луд. Посочих чувала, в който бях сложил костюма и казах:
„-Виждаш ли този чувал? Пълен е с кинти. Не се срамувай, а почвай да си избираш!“

Тя ми се усмихна и ние започнахме да си поръчваме от вкусните гозби заедно.




Die Rute des Weihnachtsmanns



Die Rute des Weihnachtsmanns


Berlin ist eine liberale Stadt.

„Leben und leben lassen“, sagte vor vielen Jahren Friedrich der Große, und das hat sich als eine Art Motto der Stadt etabliert. Das zeigt sich in vielen Aspekten des Berliner Lebens. Einer davon ist das freie Ausleben der Sexualität. Aus meiner Jugend in Bulgarien war ich es
nicht gewohnt, Männer zu sehen, die in der Öffentlichkeit Händchen hielten oder sich an den Po fassten, geschweige denn küssten oder öffentlich heiraten durften. In Berlin war
das ganz normal. Manchmal fragte ich mich, ob die Anzahl der schwulen Männer in dieser Stadt die Anzahl der Heteros überstieg. In Berlin durfte der Bürgermeister vor einigen Jahren in aller Öffentlichkeit sagen: „Ich bin schwul, und das ist gut so.“ In Bulgarien würde eine solche Aussage einen hochrangigen Politiker wahrscheinlich das Amt kosten.

Als ich einen vorweihnachtlichen Auf trag von der Studentenarbeitsvermittlung bekam, ahnte ich nicht, dass ich mit dieser Welt in Berührung kommen würde. Auch dieses Telefongespräch verlief wie gewohnt. Die Mutter nannte mir den Namen des Kindes. Sie sagte mir, dass der beste Freund ihres Sohnes im Kindergarten Hans hieß und sein
Hamster Helmut. Ihr Sohn solle in Zukunft zeitig ins Bett gehen und seine Zähne allein putzen. Ich notierte mir alles fleißig in mein Goldenes Buch, aus dem ich bei den Familien
vorlas.

Es war der Tag vor Weihnachten, mein erster Auf trag in diesem Jahr, und ich sollte um 19 Uhr da sein. Manche Familien bestellten den Weihnachtsmann am 23., um die
Zeit der Bescherung selbst bestimmen zu können. Die Wohnung der Auftraggeberin lag weit entfernt, und ich musste mit der S-Bahn fahren. Ich fragte sie deswegen, ob
ich mein Weihnachtsmannkostüm im Treppenhaus anziehen könne.

„Gar kein Problem!“, antwortete die höfliche Damenstimme.
„Wir haben sehr freundliche Nachbarn. Bei ihnen zu Hause könnten Sie sich in aller Ruhe umziehen. Ich kümmere mich darum, dass sie informiert sind, und glauben
Sie mir, die beiden werden sich freuen, wenn der Weihnachtsmann
vorbeikommt!“

Es war kalt und dunkel in Berlin. Die Straßen waren menschenleer. Ich hatte meinen Weihnachtsmannanzug, den Bart, eine weiße Perücke und das Goldene Buch in meinen
Geschenkesack gepackt. Zwanzig Minuten vor meinem Auftritt war ich bereits im Haus, einem sanierten Altbau.

Ich klingelte bei den Nachbarn. Ein Mann Ende fünfzig, der wie ein höflicher, vielleicht ein wenig zu höflicher Kater aussah, öffnete die Tür. Er hatte einen gelben Bademantel
an und sah so entspannt aus, als ob er davor lange in der Badewanne gelegen hätte.

„Ach, wie lange haben wir schon auf Sie gewartet, mein lieber Weihnachtsmann!“, begrüßte er mich und bat mich herein.

„Danke!“, erwiderte ich sachlich, wusste aber nicht, wieso er auf mich gewartet hatte. Ich war ja von der Familie gegenüber bestellt worden.

„Kommen Sie doch herein! Kommen Sie einfach herein! Legen Sie Ihren dicken Wintermantel rasch ab. Ach, lassen Sie mich Ihnen helfen! Schön sehen Sie aus! Groß und
muskulös, so habe ich mir einen richtigen Weihnachtsmann vorgestellt.“

„Danke, danke!“, sagte ich. Ich wusste, dass man auf Komplimente mit “danke“ antworten sollte. Gleichzeitig war mir ein wenig unheimlich, wie mich dieser alte Mann mit dem schelmischen Blick und dem leicht zufriedenen Schmunzeln im Gesicht mit Komplimenten überschüttete.

Ich schaute mich in der Wohnung um und entdeckte zuerst einen Kronleuchter in Form eines männlichen Glieds. Er war bestimmt sechzig cm groß und hing locker in der Mitte
des Wohnzimmers. Er bestand aus drei Lampen. Zwei symbolisierten die Eier und die dritte den Pimmel. Plötzlich spürte ich eine große Hand auf meiner Schulter. Sie kam
von hinten. Solange es meine Schulter und nicht mein Hintern war, war ich bereit es zu akzeptieren. Ich drehte mich schnell um.

„Darf ich Ihnen meinen Freund vorstellen? Das ist Lorenzo!“

Lorenzo war bestimmt zwanzig Jahre jünger. Er sah wie eine griechische Skulptur aus. Er war an die 185 cm groß und machte den Eindruck, als ob er die meiste Zeit im Fitnessclub
verbringen würde. Er trug einen gepflegten Vollbart und ein aufgeknöpftes, weißes Hemd, das einen großen Teil seines glattrasierten Oberkörpers zur Schau stellte. Der Duft seines Parfüms war süß, und er hatte viel davon aufgetragen.

Unter meinen Füßen spürte ich etwas Weiches. Ich schaute nach unten auf einen herrlichen Teppich. Darauf waren in der Tat Figuren aus der Antike abgebildet. Nackte
männliche Gestalten, die sich gegenseitig anfassten. Ich wusste, dass es in der griechisch-römischen Antike einen ausgeprägten Phalluskult gab. Vielleicht war Lorenzo
ein Grieche. Seinem Namen und Äußeren nach vielleicht doch eher ein Italiener, aber das ging mich nichts an. Ich musste meine Gedanken sammeln und mich auf meinen
Auf tritt beim Nachbarskind vorbereiten.

„Dürfen wir Ihnen einen Whiskey, Cognac oder vielleicht ein Glas Champagner anbieten?“, fragte der alte Kater mit festlicher Stimme.
„Danke – ich muss mich schnell umziehen, um zu Ihren Nachbarn zu gehen.“
„Das hat Zeit, lieber Santa Claus! Alles im Leben hat seine Zeit! Nicht jeden Tag ist der Weihnachtsmann höchstpersönlich bei uns zu Besuch, und das müssen wir gebührend
Feiern“, sagte der Alte und machte eine Flasche Champagner auf.
„Das ist nett von Ihnen, aber ich habe wirklich keine Zeit. Das Kind Ihrer Nachbarin wartet auf mich!“, wiederholte ich.

Der Alte schien das zu überhören und schenkte drei Gläser Champagner ein.

„Lange haben wir auf so eine Weihnachtsüberraschung gewartet“, sagte er und reichte
mir ein Glas.

Ich nahm das Glas entgegen und setzte es auf den Tisch, ohne etwas davon zu trinken.

„Was werde ich denn noch alles als Weihnachtsmann erleben?“, fragte ich mich insgeheim.
Dieser Job erlaubte mir, in die Wohnungen wildfremder Menschen zu spazieren und für einige Minuten Teil ihres Lebens zu sein. Das waren Realitäten, mit denen ich
höchstwahrscheinlich sonst nie in Berührung gekommen wäre. Einerseits empfand ich das als Bereicherung. Andererseits musste ich schauen, wie stark ich in diese anderen Leben involviert werden wollte. Viele Familien bestellten den Weihnachtsmann in der Hoffnung, mangelnde Harmonie dadurch zu ersetzen. Viele Kinder bekamen viel zu
viele Geschenke. Die vom Berufsleben gestressten Eltern wollten so ihre fehlende Aufmerksamkeit kompensieren. Es hatte schon alleinerziehende Mütter gegeben, die mich
nach meinem Auf tritt bei ihren Kindern auf ein Glas Sekt eingeladen hatten, und nun bot mir dieses schwule Pärchen Champagner an.

Um als Weihnachtsmann zu arbeiten, musste man eine Schulung durchlaufen, die von der Arbeitsvermittlung meiner Uni organisiert wurde. Eine der Regeln war, dass man
bei den Familien keine alkoholischen Getränke annehmen durfte, denn ein betrunkener Weihnachtsmann würde bei den Kindern nicht seriös rüberkommen.

„Darf ich mich bei Ihnen umziehen?“, wiederholte ich meine Frage.
„Aber natürlich, lieber Weihnachtsmann – Sie können sich gerne bei einem Glas Champagner umziehen!“, antwortete der Alte und lächelte mich an.
„Wir würden Ihnen gerne dabei zuschauen, wenn Sie nichts dagegen haben“, fügte er hinzu und setzte sich mit Lorenzo auf ein großes Sofa.
„Meine Herren, ich bin als Weihnachtsmann für das Kind Ihrer Nachbarn und nicht für eine Striptease-Show bei Ihnen bestellt worden!“, wollte ich den beiden erklären, aber ich musste cool bleiben und professionell wirken. Mir fielen die Regenbogenfarben der Vorhänge auf. Die beiden stießen an, gaben sich einen kurzen, saftigen Zungenkuss und schauten mich erwartungsvoll an.

Mir war zwar schon zu Ohren gekommen, dass der Weihnachtsmann in der schwulen Szene eine populäre Figur war und einen Spielraum für erotische Träume bot, ich hatte das aber bislang in meinem Berufsleben als Santa Claus nie erlebt.

Wenn ich weiter höflich blieb, würde ich es nicht rechtzeitig zu meinem Auf trag schaffen.
Der Alte zündete ein paar Kerzen auf dem Tisch an und machte das Licht aus.

„Ich werde mich nicht vor Ihnen umziehen!“, sagte ich entschlossen.
Jede weitere Höflichkeit meinerseits konnte in diesem Augenblick missverstanden werden. Beide schauten mich an, ohne ein Wort zu sagen, und rührten sich nicht vom Fleck. Ich wurde lauter:

„Wenn Sie jetzt nicht den Raum verlassen, werde ich ins Treppenhaus gehen, um mich
da in Ruhe umzuziehen, und dann alles Ihrer Nachbarin erzählen! Das ist mein Ernst!“

Ich musste jetzt klare Worte finden und Taten folgen lassen. Ich machte ein paar Schritte Richtung Tür, das schien zu wirken.

„Bleiben Sie! Bleiben Sie ruhig hier, lieber Weihnachtsmann! Ganz wie Sie wollen!“, sagte der Kater mit einem Seufzer und bedeutete Lorenzo mit einem Kopfruck, dass sie den Raum verlassen sollten.

„Ich verstehe aber nicht, wieso man nicht ein wenig Spaß haben darf!“, sagte er
noch.
„Schließlich ist Weihnachtszeit, und wir sollten nicht vergessen, dass es das Fest der Liebe
ist …“

Lorenzo setzte sich in Bewegung, ohne ein Wort zu sagen. Ich war mir nicht sicher, ob er Deutsch konnte. Das war auch nicht so wichtig. Wichtig war, dass die beiden das
Wohnzimmer verließen und ich zügig das Weihnachtsmannoutfit anzog.

Noch nie hatte ich mich bei meinen Weihnachtsmann-Einsätzen so schnell umgezogen. Ich rückte meinen Bartzurecht, setzte meine rote Mütze so tief auf, dass meine Augenbrauen versteckt blieben, und machte mich auf dem Weg hinaus. Lorenzo und der Kater standen im gedämpften Licht des Korridors und schauten mich schweigend an. Der Kater hatte immer noch seinen gelben Bademantel und Lorenzo sein weißes, aufgeknöpftes Hemd an. Der Korridor war ungefähr drei Meter lang und nicht mehr als einen Meter breit. Ich musste an den beiden vorbei, um nach draußen zu gelangen.

„Augen zu und durch!“, sagte ich mir und ging mutig vorwärts.

„Wenn Sie nach dem Auf tritt bei den Nachbarn die Flasche Champagner mit uns austrinken möchten, fühlen Sie sich herzlich eingeladen, lieber Weihnachtsmann!“, hörte
ich den Alten sagen.
„Behalten Sie das Kostüm ruhig an. Wir könnten alle zusammen eine Menge Spaß haben!«, flüsterte er mir noch ins Ohr.

„Seid artig, liebe Kinder, damit der Weihnachtsmann nächstes Jahr wieder zu euch kommt!“, antwortete ich mit lauter, veränderter Stimme und der ganzen Autorität des Weihnachtsmanns und machte die Tür auf.

„Ich mag nicht artig sein!“, meldete sich zum ersten Mal Lorenzo. Seine Stimme war tief und fühlte sich wie Klebstoff an.
„Sonst kommt der Weihnachtsmann nächstes Jahr mit der Rute!“, versuchte ich es zum Abschied mit einem witzigen Spruch.

„Ich möchte die Rute des Weihnachtsmanns testen!“, erwiderte Lorenzo und packte den Kater temperamentvoll am Hintern.

„Genießt das Fest der Liebe, liebe Kinder! Frohe Weihnachten!“, verabschiedete ich mich in Weihnachtsmann-Tonfall und machte die Tür so schnell ich nur konnte hinter mir zu.

Ich atmete tief ein und aus. Eins war mir klar: Nach meinem Auf tritt bei den Nachbarn würde ich dieses Haus in Windeseile verlassen. Schließlich will der Weihnachtsmann auch in einer Stadt wie Berlin seine Jungfräulichkeit bewahren.